Преди да се присъедини към Apple, Тим Кук заема редица впечатляващи позиции в големи технологични компании: 12-години в IBM, както и позиции в Intelligent Electronics и Compaq.
По време на работата си в Compaq, която тогава е най-големият търговец на персонални компютри в света, Кук вече беше отказвал няколко пъти на Apple, но тяхната упоритост най-накрая се отплаща един ден.
Кук решава, че трябва да се срещне поне със Стив Джобс, споделя той пред Чарли Роуз през 2014 г. „Стив създаде цялата индустрия, в която съм аз“, каза той, добавяйки, че Джобс „прави нещо съвсем различно“.
Когато двамата се срещат за първи път, Джобс обяснява своята стратегия и визия за Apple. Той описва продукт, който ще разтърси света на компютрите. Дизайн, който няма да прилича на никой компютър досега. Продуктът по-късно ще се окаже изключително успешният iMac G3: луковичният, цветен Macintosh, пуснат на пазара през 1998 г., който поставя дизайнера Джони Айв във светлината на прожекторите.
Кук е бил заинтригуван, въпреки че е доволен в Compaq, срещата му с Джобс му двава свежа и вълнуваща основа за размисъл. „Той ми разказа малко за дизайна, достатъчно, за да ме заинтересува наистина“, споделя той на Роуз. Тръгва си убеден, че работата с легенда от Силиконовата долина, като Джобс би била „привилегията на живота“.
Кук има някои съмнения, но те са достатъчно големи, за да го разубедят да поеме работата.
„Всяко чисто рационално съображение за разходите и ползите се подреди в полза на Compaq и хората, които ме познаваха най-добре, ме посъветваха да остана в Compaq“, казва Кук в речта си през 2010 г. в Auburn University. „Един главен изпълнителен директор, с когото се консултирах, беше толкова убеден, че ми каза, че бих бил глупак да напусна Compaq заради Apple.“
Но Кук знае, че отказът от работа в Apple би означавал отказ от възможността да бъде част от нещо голямо.
„Винаги съм смятал, че следването на стадото не е добро нещо, че е ужасно нещо“, казва Кук. „Но погледнах проблемите, които Apple имаше и си помислих, че мога да дам своя принос. Така че, изведнъж реших да приема. Все пак инстинктът ми казваша, дайствай. Послушах инстинкта си.“
През март 1998 г. Джобс наема Кук, на 37 години, като старши вицепрезидент по световните операции с основна заплата от $400 000 и $500 000 бонус при подписване.
По това време Apple не е място, където много хора искат да работят. Компанията е почти фалирала и моралът на служителите е нисък. Кук е наясно, че ще срещне бъркотия.
Като се има предвид огромната работа по преразглеждане на производството и дистрибуцията на Apple, Кук се оказа един от най-добрите служители, които Джобс е назначавал някога. Идвайки от сектора, той не би могъл да бъде по-подходящ за Apple – и за Джобс лично.
„[Кук] имаше същата визия като мен“, казва Джобс пред Уолтър Исаксън, автор на биографията „Стив Джобс“. „Можехме да си взаимодействаме на високо стратегическо ниво и можех просто да забравя за много неща, освен ако той не дойде и не ми изпрати сигнал.“
Беше перфектното съвпадение.